„ЧТО-ТО В ЖИЗНИ НЕ ВЫШЛО...”
Алексей Яковлевич Марков (1920-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СВИ ЖИВОТЪТ НАКРИВО
Сви животът накриво,
нещо скърши мечти:
клеветата фалшива
безразборно гнети...
Понапил се е лесно!
Сняг кръжи и кръжи...
Не ругайте! Сред преспи
в шир Русия лежи...
Ударения
СВИ ЖИВОТЪТ НАКРИВО
Сви живо́тът накри́во,
не́што скъ́рши мечти́:
клевета́та фалши́ва
безразбо́рно гнети́...
Понапи́л се е ле́сно!
Сняг кръжи́ и кръжи́...
Не руга́йте! Сред пре́спи
в шир Руси́я лежи́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Марков
ЧТО-ТО В ЖИЗНИ НЕ ВЫШЛО...
Что-то в жизни не вышло,
Что хотел – не сбылось:
Очернили облыжно
Вкривь и вкось, вкривь и вкось…
Напился, недотепа!
...Снег кружит и кружит...
Не ругайтесь! В сугробах
Пол-России лежит...
1955 г.
---------------
Руският поет и преводач Алексей Марков (Алексей Яковлевич Марков) е роден на 22 февруари 1920 г. в с. Нини, Ставрополска губерния. Първите му публикувани стихотворения са от 1940 г. във в. „Дагестанская правда”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). През 80-те години на ХХ в. е редовен участник и водещ на заседанията и литературните вечери на Клуба на руските интелектуалци и на гражданското общество „Память”. Превежда поезия от аварски език. Автор е на стихосбирките „Ветер в лицо” (1956 г.), „Осенний гром” (1961 г.), „Огонь на себя” (1963 г.), „Снова в дорогу” (1966 г.), „Моя земля” (1968 г.), „Стрелы” (1968 г.), „Берёзы светятся” (1968 г.), „Воробьи” (1978 г.), „Доброта” (1979 г.), „Если я не скажу” (1979 г.), „Звездопад” (1980 г.), „Кварты: Корот. стихи” (1992 г.), на сборниците с поеми и оди „Михайло Ломоносов” (1956 г.), „Слово о народе” (1958 г.), „Настенька” (1960 г.), „Ермак” (1962 г.), повестта в стихове „Вышки в море” (1952 г.) и др. Умира на 29 август 1992 г. в Москва.